Историите на Хрюшо

Пролетната фея преведе текста Публикувано изображение

Публикувано изображение


КОЛКО ПОМНИ ХРЮШО!
Публикувано изображение
Веднъж на Хрюшо му се присънили пирожки с конфитюр, варенки в сметана и компот от круши.
– Днес моята съседка Врана има Рожден Ден! Това не бива да се изпуска!
– Варда Кокошка, важни дела имам за днес! Трапеза за РД ме чака. (тука ме озадачи че е рожден ден,а нали има имен ден????)
– Хрюша, а тебе поканиха ли те?
– Нямаше нужда. Добра памет имам - сам се сетих!


Публикувано изображение

С какви вкусотии ще ме нагостиш лельо Врана??
– Колко си невъзпитан. -
скара се Гарванка - Хвана лъжицата, а не поздрави именничката.
– Ой, забравих Публикувано изображение Лоша памет имам, простено ми е!





ХРЮШО МОРЯК
Публикувано изображение

Веднъж от далечно плаване се завърнал капитан Бобър.
Дошли при него съседите да видят отвъдморските чудеса и морски разкази да послушат.
Дошъл и Хрюшо...


Публикувано изображение


–Колко много съкровища има в сандъка на чичо Бобър! - зарадва се Хрюшо. Аз също искам да съм моряк!



Публикувано изображение


– Ако ни нападнат пирати, няма ли да се изплашиш? - изпита го каленият във морски битки капитан.


Публикувано изображение
– Ще се-е-е изплаша.

Публикувано изображение
– Какъв моряк си ти тогава. Морето обича смелите!
– Аз в морето не искам! - разясни идеята Хрюшо - Ще бъда моряк у дома... на сушата!



ГОРСКИЯ ПАТРУЛ

Публикувано изображение

 - Хрюшо гората подпали! Открадна ми кибрита!

Публикувано изображение


Публикувано изображение
Публикувано изображение
Сега ще ти покажем как с огъня ще си играеш!

Публикувано изображение

Само погледни каква красота ти едва не погуби! Заради теб цялата гората можеше да изгори!


Публикувано изображение

Всичко разбрах!
-Никога повече огън на открито няма да паля
-Искам да ви помогна в опазването на гората!
-Караул, на помощ! Пак се е развихрило това бедствие!



ЗА ХРЮШО И МОРЖА


Публикувано изображение
Зимата Хрюшо обича върху пеща да седи. -Ама че си и ти зиморничав, Хрюшо! Вземай пример от Моржа. На вън е студ, а той в дупката се къпе. - Не може да бъде! Ще ида да видя! -Какъв ужас! Ще се простудите! - Не бой се, Хрюшо! Ние сме закалени! За нас нито студът е страшен, нито водата е ледена! Искаш ли морж да станеш - в дупката се изкъпи! - Неее! Това не е е за мен! По-добре да си остана прасенце!
Публикувано изображение



Публикувано изображение


Публикувано изображение
Публикувано изображение


ХРЮШО - ТУРИСТ

Публикувано изображение





Публикувано изображение

- Хрюшо, искаш ли да станеш турист? -извика Кучето на шляещият се Хрюшо - Взимай раницата и хайде с нас на туристически преход!
- Нямам нищо против туризма - взе да преценя Хрюшо плюсовете и минусите Публикувано изображение
- но да влача тежката раница Публикувано изображение... хич не съм доброволец.
- Ура! Имам идея! Публикувано изображение


Намалено до 98% (от615 x 238) - Щракнете за да увеличитеПубликувано изображение


- Аз съм си все така едно много умно прасенце - тананикаше се Хрюшо рисувайки с оички един добре надут балон.
- С такава раница на гръб, стъпките са лесни Публикувано изображение - самодоволно припкаше прасенцето...

- Ох изморих се - изпъшка Мишката.
- Спираме другари - простена и Кучето.
Само Хрюшо е все тъй подозрително бодър:
- А аз ни най малко не съм изморен...


Публикувано изображение
- А сега ще лагеруваме - рече Кучето и добави - вадете всичко от раниците си.
- Как? Публикувано изображение
- сепна се прасенцето - Сега? И тук?
- Аз съм се запасила - обади се Мишката - В раницата ми има Круп(това е някаква храна ,но немога да го преведа и се ядосах де) за хапване, котле за каша да сваря. Брадвичка-клонки да насека. Кибрит - огън да запаля. Компас - верният път да не изгубим.


Публикувано изображение
Кучето:
- А в моята раница има палатка. В нея ще се приютим и студ нощеска няма да усетим.
Свраката:
– Интересно, какво ли носи Хрюшо в своята блестяща раница!?
- Моята ли - заотстъпва Хрюшо - в раницата, значи...



Публикувано изображение

Свраката:
- Такаа... какво има в твоята раница Хрюшо? - полюбопитства птицата за мнимият товар на Хрюшо.
- И защо е толкова блестяща...?
- ПрАААААААС!!!
- обади се издайнически балона и направи историята за работливият Хрюшо на въздух под налягане.


Намалено до 99% (от609 x 224) - Щракнете за да увеличитеПубликувано изображение


- Хладно е Хрюшо, хапни си топла каша и ела в палатката да поспиш.
- Но повече не хитрувай - обади се Кучето и донесе за хапване.


Хрюша и Миша
Публикувано изображение

- Бягай Хрюшо да си избереш елха! - прати чичо Глиган малкото прасенце на елховият базар.
- Ай, какви са тези скромнички? - възмути се Хрюшо.







- Ето тази ми харесва! - показа високите си идеали Хрюшо.
- И на мене ми хареса. - одобри мечето Миша - Грабвай я и да вървим, Хрюшо!
- Чакай, отстъпвам ти я
Публикувано изображение, нещо си промених мнението... Публикувано изображение - надуши далаверата пресметливият ни Хрюшо.
Публикувано изображение

- Ама каква елха донесе моят Миша, даже у дома не може да влезне.
- А моя Хрюша е умник-елхичка домъкна - добави към тщеславието
на Хрюша, чичо Глиган.



Публикувано изображение


Публикувано изображение




Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Публикувано изображение

Що за странни привички,
да дърпа за косите ученички?


Публикувано изображение

Публикувано изображение

Ловец

Публикувано изображение

Публикувано изображение




Публикувано изображение





















Публикувано изображение


Как магаренцето се учело да уважава възрастните

Вървяло по пътя магаренцето Ослик, на което му харесвали само две букви и които непрекъснато повтаряло "И-А", "И-А", "И-А". Вървял Ослик и плачел.
Срещнало го козленцето Козлек и го попитало:
Публикувано изображение
- Защо плачеш? Някой обиди ли те?
- Не, никой не ме е обидил.
- А защо тогава?
- Баба ми ме изгони от вкъщи и ми каза да не се връщам дотогава, докато не се науча... да уважавам... по-възрастните. А как мога да се науча, като никъде няма такова училище?
- Избърши си сълзите, Ослик. Аз ще ти помогна.
- И-аа, наистина ли?
- Наистина, ще ти помогна. Трябва да запомниш няколко правила. Добра ли ти е паметта?
- Не се оплаквам.
- Чудесно! Значи, запомни: на по-възрастните трябва да отстъпваме на пътя, да ги пуснем преди нас, да разговаряме с тях вежливо, да не възразяваме, да не спорим. А най-важното - не забравяй да се вслушваш в съветите им.
- Леле, колко правила... Ти как успя да ги запомниш?
- Аз съм възпитано козленце. Това е всичко.
- А аз според теб съм невъзпитано магаренце, така ли?
- Нищо подобно не съм казал - смутило се козленцето. Както и да е, трябва да вървя. И бързо се сбогувал с магарето, за да не се скарат.
Настигнало по пътя магаренцето стар кон, натоварен с разни покупки, и си помислило : "Сега ще проверя научи ли ме Козленок да уважавам възрастните..." Изравнил се Ослик с коня и го заговорил:
- Здравейте! Не се бойте, няма да съм дързък, както и да споря.
- А още какво? - позаинтересувал се старият кон.
- Ще Ви пусна отпред, а и ако ме посъветвате нещо, то аз ще се вслушам в съвета.
Публикувано изображение
- Прекрасно! Похвалил го конят - но защо ми ги казваш тези неща?
- Виждате ли, баба ми ме изгони от вкъщи и каза да не се връщам, докато не се науча да уважавам възрастните. Как мислите: дали съм се научил?
- Почти си се научил и ще кажа на баба ти за това. Но искаш ли да ти дам още един съвет?
- Разбира се, искам.
- Помагай на баба си по-често. Тя е вече стара.
- Обезателно! - обещал Ослик, после помислил малко и добавил: - А може ли сега да Ви помогна?
Публикувано изображение


 Сказку расказал: М.Пляцковский
Художник: А.Савченко
Превел: Пролетната фея Федорка